3 июл. 2009 г., 14:06

Хаос

873 0 3

 

Напрегнат съм и съм спокоен,

настръхнал и във унес благ,

във хаос и във ритъм строен

далеч се рея, тук съм пак...

 

Прониквам с поглед през мъглата,

а ясното пред мен не знам,

пищи във мене тишината,

сред хаос от тела съм сам...

 

С очи затворени се взирам -

усещам допир през зида,

сред нищото аз път намирам

назад да крача към света...

 

Елементарното не зная -

със сложните неща съм в крак,

да почвам съм решил от края,

да търся в непрогледен мрак!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Последния стих съм си го мислила за себе си!Харесва ми как пишеш!
  • Чудесно написано, поздравления!
  • Застененост и еднакво с това душевен смут...Намери баланса! Мечтай и живей!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...