Напрегнат съм и съм спокоен,
настръхнал и във унес благ,
във хаос и във ритъм строен
далеч се рея, тук съм пак...
Прониквам с поглед през мъглата,
а ясното пред мен не знам,
пищи във мене тишината,
сред хаос от тела съм сам...
С очи затворени се взирам -
усещам допир през зида,
сред нищото аз път намирам
назад да крача към света...
Елементарното не зная -
със сложните неща съм в крак,
да почвам съм решил от края,
да търся в непрогледен мрак!
© Станимир Власакиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
