3.07.2009 г., 14:06

Хаос

872 0 3

 

Напрегнат съм и съм спокоен,

настръхнал и във унес благ,

във хаос и във ритъм строен

далеч се рея, тук съм пак...

 

Прониквам с поглед през мъглата,

а ясното пред мен не знам,

пищи във мене тишината,

сред хаос от тела съм сам...

 

С очи затворени се взирам -

усещам допир през зида,

сред нищото аз път намирам

назад да крача към света...

 

Елементарното не зная -

със сложните неща съм в крак,

да почвам съм решил от края,

да търся в непрогледен мрак!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Власакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Последния стих съм си го мислила за себе си!Харесва ми как пишеш!
  • Чудесно написано, поздравления!
  • Застененост и еднакво с това душевен смут...Намери баланса! Мечтай и живей!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....