Напрегнат съм и съм спокоен,
настръхнал и във унес благ,
във хаос и във ритъм строен
далеч се рея, тук съм пак...
Прониквам с поглед през мъглата,
а ясното пред мен не знам,
пищи във мене тишината,
сред хаос от тела съм сам...
С очи затворени се взирам -
усещам допир през зида,
сред нищото аз път намирам
назад да крача към света...
Елементарното не зная -
със сложните неща съм в крак,
да почвам съм решил от края,
да търся в непрогледен мрак!
© Станимир Власакиев Всички права запазени