3 jul 2009, 14:06

Хаос

  Poesía
881 0 3

 

Напрегнат съм и съм спокоен,

настръхнал и във унес благ,

във хаос и във ритъм строен

далеч се рея, тук съм пак...

 

Прониквам с поглед през мъглата,

а ясното пред мен не знам,

пищи във мене тишината,

сред хаос от тела съм сам...

 

С очи затворени се взирам -

усещам допир през зида,

сред нищото аз път намирам

назад да крача към света...

 

Елементарното не зная -

със сложните неща съм в крак,

да почвам съм решил от края,

да търся в непрогледен мрак!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Последния стих съм си го мислила за себе си!Харесва ми как пишеш!
  • Чудесно написано, поздравления!
  • Застененост и еднакво с това душевен смут...Намери баланса! Мечтай и живей!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...