3 jul 2009, 14:06

Хаос

  Poesía
880 0 3

 

Напрегнат съм и съм спокоен,

настръхнал и във унес благ,

във хаос и във ритъм строен

далеч се рея, тук съм пак...

 

Прониквам с поглед през мъглата,

а ясното пред мен не знам,

пищи във мене тишината,

сред хаос от тела съм сам...

 

С очи затворени се взирам -

усещам допир през зида,

сред нищото аз път намирам

назад да крача към света...

 

Елементарното не зная -

със сложните неща съм в крак,

да почвам съм решил от края,

да търся в непрогледен мрак!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Последния стих съм си го мислила за себе си!Харесва ми как пишеш!
  • Чудесно написано, поздравления!
  • Застененост и еднакво с това душевен смут...Намери баланса! Мечтай и живей!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...