26 окт. 2023 г., 17:53

Хаос

356 2 1

ХАОС

 

Господи, кой съм в световния хаос? – питам и отговор просто не ща.

Сигурно мама роди ме нахалост? – бях вейхайвей и за моя баща.

Нито живях в светли бездни от Обич, нито изгарях в несвестни мечти.

В пранги, вериги, синджири и скоби моят животец и мен озапти.

Рими редих – и защо ли ги писах? – сам, леко трезвен и неприложим.

 

Неуловим като птичия писък! – литна денят ми от мен – яко дим.

Свлича мъглата продрани завеси – цял ден! – над моето птиче гнездо.

Ако ме питат: – Валерий, къде си? – кротичко казвам: – Очаквам Годо!

Вечер в кандилцето паля елея – стихчета пиша със кротък курсив.

Боже, в световния хаос живея! Боже, сполай Ти, че още съм жив!

 

25 октомврий 2023 г.

гр. Варна, 19, 30 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...