12 февр. 2008 г., 21:34

Хапче за сън

1.5K 0 7

Взимам поредното хапче,

за да мога да бъда далече от теб.

Взимам поредното хапче,

за да повярвам, че дишам и гледам напред.

Не искам да спирам,

знам, че не мислиш за мен.

Не искам да спирам,

знам, че друг наранявам в плен.

Отиди си,

защото аз искам това.

Отиди си

и аз обещавам, че ще взема своята доза тъга.

...

Взимам последното хапче 

и вярвам, че вече е ден.

Взимам последното хапче,

защото друг лежи отново до мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, съгласна съм с теб. Определено не съм от добрите поети - просто съществувам в групана на леймърите, които се опитват да напипат ритъма на собственото си объркване. В този период, когато написах това стихотворение, се налагаше да взимам преспивателни. Сагласна съм, че темата е изтъркана - ще се опитам да избягвам пошлостта! Много благодаря 'ralica' за честното мнение.
  • Мотивът любовта-болест е изтъркан, не мислиш ли? А и стихът "ще взема своята доза тъга" напомня за стих, с който едва ли искаш твоите да бъдат сравнявани.
  • Страхотно!Точно като Долината на куклите (х)
  • Много , много хубаво !!! Поздрави !
  • Невероятно е.Остави ме без думи

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...