Feb 12, 2008, 9:34 PM

Хапче за сън

  Poetry » Love
1.5K 0 7

Взимам поредното хапче,

за да мога да бъда далече от теб.

Взимам поредното хапче,

за да повярвам, че дишам и гледам напред.

Не искам да спирам,

знам, че не мислиш за мен.

Не искам да спирам,

знам, че друг наранявам в плен.

Отиди си,

защото аз искам това.

Отиди си

и аз обещавам, че ще взема своята доза тъга.

...

Взимам последното хапче 

и вярвам, че вече е ден.

Взимам последното хапче,

защото друг лежи отново до мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таша All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, съгласна съм с теб. Определено не съм от добрите поети - просто съществувам в групана на леймърите, които се опитват да напипат ритъма на собственото си объркване. В този период, когато написах това стихотворение, се налагаше да взимам преспивателни. Сагласна съм, че темата е изтъркана - ще се опитам да избягвам пошлостта! Много благодаря 'ralica' за честното мнение.
  • Мотивът любовта-болест е изтъркан, не мислиш ли? А и стихът "ще взема своята доза тъга" напомня за стих, с който едва ли искаш твоите да бъдат сравнявани.
  • Страхотно!Точно като Долината на куклите (х)
  • Много , много хубаво !!! Поздрави !
  • Невероятно е.Остави ме без думи

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...