12.02.2008 г., 21:34 ч.

Хапче за сън 

  Поезия » Любовна
1151 0 7

Взимам поредното хапче,

за да мога да бъда далече от теб.

Взимам поредното хапче,

за да повярвам, че дишам и гледам напред.

Не искам да спирам,

знам, че не мислиш за мен.

Не искам да спирам,

знам, че друг наранявам в плен.

Отиди си,

защото аз искам това.

Отиди си

и аз обещавам, че ще взема своята доза тъга.

...

Взимам последното хапче 

и вярвам, че вече е ден.

Взимам последното хапче,

защото друг лежи отново до мен.

© Таша Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, съгласна съм с теб. Определено не съм от добрите поети - просто съществувам в групана на леймърите, които се опитват да напипат ритъма на собственото си объркване. В този период, когато написах това стихотворение, се налагаше да взимам преспивателни. Сагласна съм, че темата е изтъркана - ще се опитам да избягвам пошлостта! Много благодаря 'ralica' за честното мнение.
  • Мотивът любовта-болест е изтъркан, не мислиш ли? А и стихът "ще взема своята доза тъга" напомня за стих, с който едва ли искаш твоите да бъдат сравнявани.
  • Страхотно!Точно като Долината на куклите (х)
  • Много , много хубаво !!! Поздрави !
  • Невероятно е.Остави ме без думи
  • страшно е
  • Хареса ми...Поздрав!!!!!!
Предложения
: ??:??