6 июн. 2008 г., 12:26

Хармония

1.1K 0 6

              Хармония

                                    (на съпругата ми)

 

       Тихо аз на този свят влезнах,

тихо и ще си отида.

тихо сняг над чело заваля,

бурята на младостта отмина.

 

        Тихо аз до тебе ще приседна

и тихи думи ще мълвим.

Тихо спомени ще влезнат

и тихо ще мълчим.

 

          Тихо аз ще те целуна,

тихо ще отвърнеш ти.

Тихо ще погледнеш, мила,

и тихо огън ще гори.

 

            Тихо са пораснали децата

и тихо са разперили криле.

Тихо са поели своите пътеки

и след тях е тишина.

 

            С тихи стъпки ще се връщат

 наш`те мили две чеда.

Тихо те ръка ще ни целунат

и ще ни сгрява обичта.    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Пелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....