Хартиени лодки
За съжаление, някои корабокрушения не зависят от кораба, който си направил.
Залюля се небето, приведе се ничком,
почти да се срути - тежи му от дъжд.
Бълна огън, закашля - разтресе се всичко.
Безутешно заплака - ей така, изведнъж.
И превърна в река всяка уличка тясна.
Зад прозорци подгизнали, хората скри.
Обвиниха природата - станала бясна -
може ли трети ден все така да вали.
Само малко момиче с душата си скришом
през пороя искрица надежда съзря.
И побърза на листчета бели да пише
до Вселената кратки, пълни с болка писма.
Ще ги сгъне на лодки по реката дъждовна.
Нищо, че ще потъват от този потоп -
все една ще успее. Все една, безусловно,
да достигне отляво в гърдите на Бог.
И не спира да вярва. Днес светът ѝ, без друго
се надява да бъде в двете детски ръце.
Убедена, че Той ще отвърне със чудо...
"Мама да оздравее, моля те от сърце!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
