Хартиени лодки
За съжаление, някои корабокрушения не зависят от кораба, който си направил.
Залюля се небето, приведе се ничком,
почти да се срути - тежи му от дъжд.
Бълна огън, закашля - разтресе се всичко.
Безутешно заплака - ей така, изведнъж.
И превърна в река всяка уличка тясна.
Зад прозорци подгизнали, хората скри.
Обвиниха природата - станала бясна -
може ли трети ден все така да вали.
Само малко момиче с душата си скришом
през пороя искрица надежда съзря.
И побърза на листчета бели да пише
до Вселената кратки, пълни с болка писма.
Ще ги сгъне на лодки по реката дъждовна.
Нищо, че ще потъват от този потоп -
все една ще успее. Все една, безусловно,
да достигне отляво в гърдите на Бог.
И не спира да вярва. Днес светът ѝ, без друго
се надява да бъде в двете детски ръце.
Убедена, че Той ще отвърне със чудо...
"Мама да оздравее, моля те от сърце!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
