24 июн. 2006 г., 10:03  

Хазарт

831 0 4

Животът, е хазарт

и аз, играя.

 

И ти играеш.

Пък и той...

И те.

 

Хазартът,

е подобен на пазара –

отиваш си

със празно портмоне.

 

Когато нещо да живееш

не достига,

не е достатъчно

да бъдеш млад...

 

Животът,

не е романтична книга –

най-често го целуваме,

отзад.

 

Законите,

създавал е човекът –

но кой човек

съдбите, е решил

със десет реда,

вписани на книга

и где е този, 

гдето, е сгрешил?

 

Не е ли подло,

да се раждат грешници –

с решени преди тях съдби,

от някого със власт облечен,

която се измерва

и в пари?

 

Не е ли подло 

да ни слага вето

на стоките,

живота по пазара?

 

Не е ли подло

да разчиташ пито-взето,

дорде си жив,

единствено на зара?

 

А зарът, е хазарт...

И аз, играя.

 

И ти играеш,

този стар комар!

 

Но, питам се и до сега:

Не зная, защо ли всичко

намирисва, на пазар?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • искрени поздрави!
  • Щем не щем -
    "ще играем"
    и за живота
    ще четем!

    Благодаря ви за отзивите! Радвам се, че ви е харесало!
  • Комарджии по неволя сме всичките, кво да се прави... ще играем!
  • Когато нещо да живееш

    не достига,

    не е достатъчно

    да бъдеш млад...


    Много си прав!!! Поздрави и за този стих! Щастлив ден

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...