24.06.2006 г., 10:03  

Хазарт

822 0 4

Животът, е хазарт

и аз, играя.

 

И ти играеш.

Пък и той...

И те.

 

Хазартът,

е подобен на пазара –

отиваш си

със празно портмоне.

 

Когато нещо да живееш

не достига,

не е достатъчно

да бъдеш млад...

 

Животът,

не е романтична книга –

най-често го целуваме,

отзад.

 

Законите,

създавал е човекът –

но кой човек

съдбите, е решил

със десет реда,

вписани на книга

и где е този, 

гдето, е сгрешил?

 

Не е ли подло,

да се раждат грешници –

с решени преди тях съдби,

от някого със власт облечен,

която се измерва

и в пари?

 

Не е ли подло 

да ни слага вето

на стоките,

живота по пазара?

 

Не е ли подло

да разчиташ пито-взето,

дорде си жив,

единствено на зара?

 

А зарът, е хазарт...

И аз, играя.

 

И ти играеш,

този стар комар!

 

Но, питам се и до сега:

Не зная, защо ли всичко

намирисва, на пазар?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • искрени поздрави!
  • Щем не щем -
    "ще играем"
    и за живота
    ще четем!

    Благодаря ви за отзивите! Радвам се, че ви е харесало!
  • Комарджии по неволя сме всичките, кво да се прави... ще играем!
  • Когато нещо да живееш

    не достига,

    не е достатъчно

    да бъдеш млад...


    Много си прав!!! Поздрави и за този стих! Щастлив ден

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...