Хазарт
Животът, е хазарт
и аз, играя.
И ти играеш.
Пък и той...
И те.
Хазартът,
е подобен на пазара –
отиваш си
със празно портмоне.
Когато нещо да живееш
не достига,
не е достатъчно
да бъдеш млад...
Животът,
не е романтична книга –
най-често го целуваме,
отзад.
Законите,
създавал е човекът –
но кой човек
съдбите, е решил
със десет реда,
вписани на книга
и где е този,
гдето, е сгрешил?
Не е ли подло,
да се раждат грешници –
с решени преди тях съдби,
от някого със власт облечен,
която се измерва
и в пари?
Не е ли подло –
да ни слага вето
на стоките,
живота по пазара?
Не е ли подло –
да разчиташ пито-взето,
дорде си жив,
единствено на зара?
А зарът, е хазарт...
И аз, играя.
И ти играеш,
този стар комар!
Но, питам се и до сега:
– Не зная, защо ли всичко
намирисва, на пазар?
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
