21 янв. 2017 г., 18:13

Хей, Море

481 0 5

Хей, Море

 

От тебе Слънчо сутрин се показва.

Полека осветява небосклона.

Затопля всичко. Привечер залязва

и в непрестанната гонитба, мрака гони.

 

Спокойно или бурно, но с вълнение

дори и мъртво, никога не спиш.

На твоя бряг заставам със вълнение.

А ти към мене вечно се стремиш.

 

При тебе няма фалш или пък, тайни.

И всяка твоя ласка е открита.

Дори във яростта си, си омайно.

И аз не мога да ти се наситя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...