Хей, Море
От тебе Слънчо сутрин се показва.
Полека осветява небосклона.
Затопля всичко. Привечер залязва
и в непрестанната гонитба, мрака гони.
Спокойно или бурно, но с вълнение
дори и мъртво, никога не спиш.
На твоя бряг заставам със вълнение.
А ти към мене вечно се стремиш.
При тебе няма фалш или пък, тайни.
И всяка твоя ласка е открита.
Дори във яростта си, си омайно.
И аз не мога да ти се наситя.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
