Хей, Море
От тебе Слънчо сутрин се показва.
Полека осветява небосклона.
Затопля всичко. Привечер залязва
и в непрестанната гонитба, мрака гони.
Спокойно или бурно, но с вълнение
дори и мъртво, никога не спиш.
На твоя бряг заставам със вълнение.
А ти към мене вечно се стремиш.
При тебе няма фалш или пък, тайни.
И всяка твоя ласка е открита.
Дори във яростта си, си омайно.
И аз не мога да ти се наситя.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени