21.01.2017 г., 18:13

Хей, Море

480 0 5

Хей, Море

 

От тебе Слънчо сутрин се показва.

Полека осветява небосклона.

Затопля всичко. Привечер залязва

и в непрестанната гонитба, мрака гони.

 

Спокойно или бурно, но с вълнение

дори и мъртво, никога не спиш.

На твоя бряг заставам със вълнение.

А ти към мене вечно се стремиш.

 

При тебе няма фалш или пък, тайни.

И всяка твоя ласка е открита.

Дори във яростта си, си омайно.

И аз не мога да ти се наситя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...