22 мая 2005 г., 01:44

Хей,пътнико!

1.2K 0 5

 

Хей,пътнико,

не бързай!

Натежа ти връзката

от ключове

и търсене на златния,

отново пак избързваш.

Поспри сред бягащото време,

пътеките различни са,

а тоя кръстопът

за теб е цяло бреме.

Заслушай се

 във песента на океана,

в пяната вълните носят

стара истина.

В догонване

животът си отмина.

Не искай,

просто само давай,

за да имаш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Търсим огън, истина, чувства, любов,
    търсим слънце, утра, благослов!
    Но понякога само капчици дъжд
    ще открием до нас така изведнъж!
  • В търсенето е смисъла...ако спрем дали ще живеем истински...

    Благодаря,Галя!
  • Така е Наде, животът си отминава, а ние все си търсим, търсим... Хубав финал! Хубав стих!
  • Благодаря,ви!

    Надявам се,Веси, някой ден и това да стане.
  • Наденце,много искам посланието ти да бъде чуто...така искрено си го написала!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...