22 мая 2005 г., 01:44

Хей,пътнико!

1.2K 0 5

 

Хей,пътнико,

не бързай!

Натежа ти връзката

от ключове

и търсене на златния,

отново пак избързваш.

Поспри сред бягащото време,

пътеките различни са,

а тоя кръстопът

за теб е цяло бреме.

Заслушай се

 във песента на океана,

в пяната вълните носят

стара истина.

В догонване

животът си отмина.

Не искай,

просто само давай,

за да имаш!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Търсим огън, истина, чувства, любов,
    търсим слънце, утра, благослов!
    Но понякога само капчици дъжд
    ще открием до нас така изведнъж!
  • В търсенето е смисъла...ако спрем дали ще живеем истински...

    Благодаря,Галя!
  • Така е Наде, животът си отминава, а ние все си търсим, търсим... Хубав финал! Хубав стих!
  • Благодаря,ви!

    Надявам се,Веси, някой ден и това да стане.
  • Наденце,много искам посланието ти да бъде чуто...така искрено си го написала!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...