IvanovaRR (Росица Иванова)
33

21 янв. 2014 г., 22:38

Хей, Войнико...

Поэзия » Любовная

1.3K 0 2

Войнико, накъде си тръгнал ти...

Земята там до кости е студена –

няма да ги има моите очи

с обич твоето сърце да сгреят.

Кой кажи ми , теб ще утеши -

там не е топла ничия постеля.

Вятърът ще те погуби, мразовит...

Без мен ръцете ти ще опустеят.

Хей, Войнико, моля те поспри -

плачът ми чуй... Не искам да те губя!

Върни се, на гърдите ми заспи -

не искам да воювам, а да любя...!

Росица Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬