IvanovaRR (Росица Иванова)
33

21 янв. 2014 г., 22:38

Хей, Войнико...

Поэзия » Любовная

1.3K 0 2

Войнико, накъде си тръгнал ти...

Земята там до кости е студена –

няма да ги има моите очи

с обич твоето сърце да сгреят.

Кой кажи ми , теб ще утеши -

там не е топла ничия постеля.

Вятърът ще те погуби, мразовит...

Без мен ръцете ти ще опустеят.

Хей, Войнико, моля те поспри -

плачът ми чуй... Не искам да те губя!

Върни се, на гърдите ми заспи -

не искам да воювам, а да любя...!

Росица Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0