21.01.2014 г., 22:38

Хей, Войнико...

Поезия » Любовна

1.3K 0 2

Войнико, накъде си тръгнал ти...

Земята там до кости е студена –

няма да ги има моите очи

с обич твоето сърце да сгреят.

Кой кажи ми , теб ще утеши -

там не е топла ничия постеля.

Вятърът ще те погуби, мразовит...

Без мен ръцете ти ще опустеят.

Хей, Войнико, моля те поспри -

плачът ми чуй... Не искам да те губя!

Върни се, на гърдите ми заспи -

не искам да воювам, а да любя...!

Росица Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dragon (Никица Христов)

поздравления!

2014-06-22T01:54:46+03:00
adaruna (Съби Седник)

Какъв апел... Страхотно е!

2014-02-02T19:38:59+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0