21.01.2014 г., 22:38

Хей, Войнико...

Поезия » Любовна

1.3K 0 2

Войнико, накъде си тръгнал ти...

Земята там до кости е студена –

няма да ги има моите очи

с обич твоето сърце да сгреят.

Кой кажи ми , теб ще утеши -

там не е топла ничия постеля.

Вятърът ще те погуби, мразовит...

Без мен ръцете ти ще опустеят.

Хей, Войнико, моля те поспри -

плачът ми чуй... Не искам да те губя!

Върни се, на гърдите ми заспи -

не искам да воювам, а да любя...!

Росица Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dragon (Никица Христов)

поздравления!

2014-06-22T01:54:46+03:00
adaruna (Съби Седник)

Какъв апел... Страхотно е!

2014-02-02T19:38:59+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0