21.01.2014 г., 22:38

Хей, Войнико...

Поезия » Любовна

1.3K 0 2

Войнико, накъде си тръгнал ти...

Земята там до кости е студена –

няма да ги има моите очи

с обич твоето сърце да сгреят.

Кой кажи ми , теб ще утеши -

там не е топла ничия постеля.

Вятърът ще те погуби, мразовит...

Без мен ръцете ти ще опустеят.

Хей, Войнико, моля те поспри -

плачът ми чуй... Не искам да те губя!

Върни се, на гърдите ми заспи -

не искам да воювам, а да любя...!

Росица Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

dragon (Никица Христов)

поздравления!

2014-06-22T01:54:46+03:00
adaruna (Съби Седник)

Какъв апел... Страхотно е!

2014-02-02T19:38:59+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0