Войнико, накъде си тръгнал ти...
Земята там до кости е студена –
няма да ги има моите очи
с обич твоето сърце да сгреят.
Кой кажи ми , теб ще утеши -
там не е топла ничия постеля.
Вятърът ще те погуби, мразовит...
Без мен ръцете ти ще опустеят.
Хей, Войнико, моля те поспри -
плачът ми чуй... Не искам да те губя!
Върни се, на гърдите ми заспи -
не искам да воювам, а да любя...!
Росица Иванова
© Росица Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
