6 июн. 2014 г., 21:35

Хем близко... хем далече...

624 0 7

В градината стъпвам леко на пръсти.

Разтварям тревата...

Гледам две пеперуди пъстри

играят във цветята.

 

А до божура ириси отворили очи...

Пък до оградата – магаре!

Във мислите ми – пак си ти...

Яяяяяяяяяя!  Виж! В небето стадо крави!

 

До тях лети сърцат балон.

Денят преваля. Идва вечер...

Две птички чуруликат на съседен клон.

А ти? Хем близо си, хем си далече...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ели, Кръстина - благодаря ви! "казват, че ако любовта не разплаче очите, това значи, че не е истинска любов..." - може и да казват... Вероятно е нормално при една Любов да има богата гама от емоции.
  • "Хем близо си, хем си далече" - казват, че ако любовта не разплаче очите, това значи, че не е истинска любов...
    Прекрасен стих, посветен на любовта и още нещо... Поздрави!
  • Благодаря, Лора! Как човек да не напише нещо, като го хвалят така!
  • Безкрайно различно и интересно!!Наистна е закачливо и много сладко!!Идеята ти е страхотна!!Понякога наистина става така- хубавото и тъжното се смесват, ти си го направила толкова добре!!Докато го четях усещах едновременно доста чувства и хубави и не толкова хубави!! Прекрасно си го написала, много ясен и убедителен (твърд) финал според мен!! БРАВО!!Много ми хареса!!
  • Благодаря, момичета!
    Светле, такъв виждам аз живота - от всичко достатъчно- и красиво , и весело, и нежно, за да му се зарадваме и оценим, понякога ни посещава и малко тъга, нали?
    Ееее, Дани тъкмо си помислих, че си си много мълчалива последните дни. Копнежа е нещо което е измислено и за това го виждаме много по-ярко и цветно. Когато се случи , сякаш губи от блясъка си нали? Защото става нормално, земно, с пюсовете и минусите, които носи със себе си.Гледай ти... написала съм пейзажен стих, защо ли финалният ред е в заглавието...Защо ли?

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...