6 jun 2014, 21:35

Хем близко... хем далече...

  Poesía
625 0 7

В градината стъпвам леко на пръсти.

Разтварям тревата...

Гледам две пеперуди пъстри

играят във цветята.

 

А до божура ириси отворили очи...

Пък до оградата – магаре!

Във мислите ми – пак си ти...

Яяяяяяяяяя!  Виж! В небето стадо крави!

 

До тях лети сърцат балон.

Денят преваля. Идва вечер...

Две птички чуруликат на съседен клон.

А ти? Хем близо си, хем си далече...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ели, Кръстина - благодаря ви! "казват, че ако любовта не разплаче очите, това значи, че не е истинска любов..." - може и да казват... Вероятно е нормално при една Любов да има богата гама от емоции.
  • "Хем близо си, хем си далече" - казват, че ако любовта не разплаче очите, това значи, че не е истинска любов...
    Прекрасен стих, посветен на любовта и още нещо... Поздрави!
  • Благодаря, Лора! Как човек да не напише нещо, като го хвалят така!
  • Безкрайно различно и интересно!!Наистна е закачливо и много сладко!!Идеята ти е страхотна!!Понякога наистина става така- хубавото и тъжното се смесват, ти си го направила толкова добре!!Докато го четях усещах едновременно доста чувства и хубави и не толкова хубави!! Прекрасно си го написала, много ясен и убедителен (твърд) финал според мен!! БРАВО!!Много ми хареса!!
  • Благодаря, момичета!
    Светле, такъв виждам аз живота - от всичко достатъчно- и красиво , и весело, и нежно, за да му се зарадваме и оценим, понякога ни посещава и малко тъга, нали?
    Ееее, Дани тъкмо си помислих, че си си много мълчалива последните дни. Копнежа е нещо което е измислено и за това го виждаме много по-ярко и цветно. Когато се случи , сякаш губи от блясъка си нали? Защото става нормално, земно, с пюсовете и минусите, които носи със себе си.Гледай ти... написала съм пейзажен стих, защо ли финалният ред е в заглавието...Защо ли?

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....