21 нояб. 2009 г., 00:24

Хепиенд без хепиенд

1K 0 14

Живях във чужд и странен свят,

във който чувствата с лъжата се прегръщаха,

денят бе в лицемерен зодиак,

фалшиво даже слънцето се тръшкаше.

 

Бях омагьосана от непознат,

блестящо изиграл най-светла личност,

за да превърне земния ми рай във ад -

предателство завършил със отличен.

 

Живях в съмнения и шумна самота,

и празнотата глождеше очите,

не търсех истини, а само свобода,

но страх бе заковал на кръст мечтите.

 

Не исках да живея в този свят,

във него зимата бе люта и голяма,

последвана от пролетта - без цвят,

а лятото се къпеше в измами.

 

Отскубнах се от този кръговрат,

завинаги забравих да се върна,

сега, със спомена за времето назад,

се забавлявам как целунах принц

и в жаба се превърна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....