21 нояб. 2009 г., 00:24

Хепиенд без хепиенд

996 0 14

Живях във чужд и странен свят,

във който чувствата с лъжата се прегръщаха,

денят бе в лицемерен зодиак,

фалшиво даже слънцето се тръшкаше.

 

Бях омагьосана от непознат,

блестящо изиграл най-светла личност,

за да превърне земния ми рай във ад -

предателство завършил със отличен.

 

Живях в съмнения и шумна самота,

и празнотата глождеше очите,

не търсех истини, а само свобода,

но страх бе заковал на кръст мечтите.

 

Не исках да живея в този свят,

във него зимата бе люта и голяма,

последвана от пролетта - без цвят,

а лятото се къпеше в измами.

 

Отскубнах се от този кръговрат,

завинаги забравих да се върна,

сега, със спомена за времето назад,

се забавлявам как целунах принц

и в жаба се превърна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....