21 нояб. 2009 г., 00:24

Хепиенд без хепиенд

1K 0 14

Живях във чужд и странен свят,

във който чувствата с лъжата се прегръщаха,

денят бе в лицемерен зодиак,

фалшиво даже слънцето се тръшкаше.

 

Бях омагьосана от непознат,

блестящо изиграл най-светла личност,

за да превърне земния ми рай във ад -

предателство завършил със отличен.

 

Живях в съмнения и шумна самота,

и празнотата глождеше очите,

не търсех истини, а само свобода,

но страх бе заковал на кръст мечтите.

 

Не исках да живея в този свят,

във него зимата бе люта и голяма,

последвана от пролетта - без цвят,

а лятото се къпеше в измами.

 

Отскубнах се от този кръговрат,

завинаги забравих да се върна,

сега, със спомена за времето назад,

се забавлявам как целунах принц

и в жаба се превърна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...