Nov 21, 2009, 12:24 AM

Хепиенд без хепиенд

  Poetry
993 0 14

Живях във чужд и странен свят,

във който чувствата с лъжата се прегръщаха,

денят бе в лицемерен зодиак,

фалшиво даже слънцето се тръшкаше.

 

Бях омагьосана от непознат,

блестящо изиграл най-светла личност,

за да превърне земния ми рай във ад -

предателство завършил със отличен.

 

Живях в съмнения и шумна самота,

и празнотата глождеше очите,

не търсех истини, а само свобода,

но страх бе заковал на кръст мечтите.

 

Не исках да живея в този свят,

във него зимата бе люта и голяма,

последвана от пролетта - без цвят,

а лятото се къпеше в измами.

 

Отскубнах се от този кръговрат,

завинаги забравих да се върна,

сега, със спомена за времето назад,

се забавлявам как целунах принц

и в жаба се превърна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...