21 nov 2009, 0:24

Хепиенд без хепиенд

  Poesía
999 0 14

Живях във чужд и странен свят,

във който чувствата с лъжата се прегръщаха,

денят бе в лицемерен зодиак,

фалшиво даже слънцето се тръшкаше.

 

Бях омагьосана от непознат,

блестящо изиграл най-светла личност,

за да превърне земния ми рай във ад -

предателство завършил със отличен.

 

Живях в съмнения и шумна самота,

и празнотата глождеше очите,

не търсех истини, а само свобода,

но страх бе заковал на кръст мечтите.

 

Не исках да живея в този свят,

във него зимата бе люта и голяма,

последвана от пролетта - без цвят,

а лятото се къпеше в измами.

 

Отскубнах се от този кръговрат,

завинаги забравих да се върна,

сега, със спомена за времето назад,

се забавлявам как целунах принц

и в жаба се превърна.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...