1 февр. 2024 г., 20:09
Hепознати светове
Безсъниците токчета обули са,
побягнали стремглаво. Накъде?
Животът ми – еднопосочна улица,
посоките им до една краде.
Под роклите от сълзи избелелите,
ги милва вятър с ледена ръка.
На ъгъла очакват ги неделите,
които пропиляха. Хей така.
По листа ми мастилото – разлятото,
рисува непознати светове.
А вън сънят ми ветропоказателя
с пирончетата звездни пак кове...
© Надежда Ангелова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Чувствителните хора превръщат в красота и радостта, и тъгата! Прекрасен стих, Наде! Да сте живи и здрави всички у дома!
-
Благодаря ви! Преживях едни кошмарни десет дни, в които мама беше много болна... Небето изписах... От днес е по-добре.
-
Красиви безсъници... Донесоха ми удоволствие.
-
Звездите!...Знам, че не си ги изпуснала, Наденце! От там идваш.❤️
-
"А вън сънят ми ветропоказателя
с пирончетата звездни пак кове"...
Чудесно е, Наде!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
