diesto (Данаил Антонов)
1040 617
25 апр. 2024 г., 12:42

Хербарий 

  Поэзия » Философская
5.0 / 4
212 1 1
Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден
отпивах, колкото изцеждах.
До капка, дъно и забравяне
на мойте глупави надежди...
Тогава сух, като хербарий
измежду страниците на живота -
духът ми помъдрял от знания
разлисти се и даде плод. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Все права защищены

Предложения
  • persian (Петър) И рече Бог
    И рече Бог
  • Горо (Горо Горов) Я думал про жизнь в России
    Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) А я пьяна...
    Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Январское утро
    Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »