Хербарий

25.04.2024 г., 12:42 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 4

213 1 1

Не помня колко съм вървял,
към колко хора. (Дълго беше.)
Разбрах едно - не бях живял,
затуй на себе си съм грешен.
Накрая уморен и жаден
отпивах, колкото изцеждах.
До капка, дъно и забравяне
на мойте глупави надежди...
Тогава сух, като хербарий
измежду страниците на живота -
духът ми помъдрял от знания
разлисти се и даде плод. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Слънчева обич
... разговор за Нея...

... очите ù... очите ù да видиш, брат... несрещани до днес очи със топъл цвят... звучи от погледа ме...
Душа на жена

От какво точно днес заболя те, душа? Стига с тези измислени драми! – Имаш покрив и хляб, още рожба е...
(Не)написано

Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...

Още произведения »