Хербарий
Хербарий
Твоите очи убиват
с прекомерния си хлад.
Твоите очи - стрелите бяха,
приковали ме във жив хербарий.
Закачена в рамка без стъкло
в мен искрицата живот догаря,
от някогашната красива пеперуда
крилата цветни днес са прах.
Последна от редица с експонати
дори и името не се чете,
вися край ъгъл на стената
в очакване все някой да се спре.
Може би ще иска да ме чуе
моят разказ - може би докрай
ще успее да заинтригува
поне карфицата с изгубено мънисто.
Не, не търся съжаление,
закована тук съвсем сама,
имам време тихо да помисля
преди да стане спомена на прах!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела Маркова Все права защищены
