22.12.2017 г., 12:46 ч.

Хербарий 

  Поезия » Друга
403 3 4

Хербарий

 

Твоите очи убиват 

с прекомерния си хлад.

Твоите очи - стрелите бяха,

приковали ме във жив хербарий.

Закачена в рамка без стъкло

в мен искрицата живот догаря,

от някогашната красива пеперуда

крилата цветни днес са прах.

Последна от редица с експонати

дори и името не се чете,

вися край ъгъл на стената

в очакване все някой да се спре.

Може би ще иска да ме чуе 

моят разказ - може би докрай

ще успее да заинтригува 

поне карфицата с изгубено мънисто.

Не, не търся съжаление, 

закована тук съвсем сама,

имам време тихо да помисля

преди да стане спомена на прах!

 

 

© Весела Маркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??