Хербарий
Хербарий
Твоите очи убиват
с прекомерния си хлад.
Твоите очи - стрелите бяха,
приковали ме във жив хербарий.
Закачена в рамка без стъкло
в мен искрицата живот догаря,
от някогашната красива пеперуда
крилата цветни днес са прах.
Последна от редица с експонати
дори и името не се чете,
вися край ъгъл на стената
в очакване все някой да се спре.
Може би ще иска да ме чуе
моят разказ - може би докрай
ще успее да заинтригува
поне карфицата с изгубено мънисто.
Не, не търся съжаление,
закована тук съвсем сама,
имам време тихо да помисля
преди да стане спомена на прах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
