Here comes the weekend... или Събота сутрин
В осем - закуска,
а липсва ми сън..
Децата се карат
и искат навън.
Запалвам цигара -
и в синия дим -
размазвам небрежно
петъчен грим.
Кафето си пия
с вкус на нощта -
пронизва ме бодро
в спомен-тъга.
В главата ми тропат
неуморни коне,
Любовта ти пресмятам
като седем по две.
Но нещо е крива
сметката пак -
обърках... отново
алгебричния знак.
С умножение почна
тази любов,
в която намирах
алгоритъма нов -
на неритмичното дишане
и копнежа смутен
сред безброй неизвестни
в поглед студен.
Умножавах - напразно -
мечти и лъжи -
напразни са даже
и тия сълзи,
щом дели ме от тебе
сама любовта...
как аз да събирам и
как да деля!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Elena Rafailova Все права защищены
