8 мая 2014 г., 23:00  

Херувим 

  Поэзия
534 0 2

Един захвърлен ангел в парка спи,

сънувайки сценария на свойто детство.

С крила потръпвайки в рояк мухи

той стиска в шепа щедрото наследство.

 

Матрицата на вестника е негов дом,

а пейката – добрата му роднина,

чийто питомен Троянски кон

е негов град и остров, и родина.

 

Не искайте от него да брои лета,

да помни благодетел или съдник –

той има малко име Свобода

и вятърът е негов вечен спътник.

 

Но ако тайно с Бог понякога говори,

е вярващ, проницателен и вещ

и слиза нощем Господ огън да запали

от неговата малка крива свещ.

 

© Иван Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??