8 may 2014, 23:00  

Херувим

  Poesía
749 0 2

Един захвърлен ангел в парка спи,

сънувайки сценария на свойто детство.

С крила потръпвайки в рояк мухи

той стиска в шепа щедрото наследство.

 

Матрицата на вестника е негов дом,

а пейката – добрата му роднина,

чийто питомен Троянски кон

е негов град и остров, и родина.

 

Не искайте от него да брои лета,

да помни благодетел или съдник –

той има малко име Свобода

и вятърът е негов вечен спътник.

 

Но ако тайно с Бог понякога говори,

е вярващ, проницателен и вещ

и слиза нощем Господ огън да запали

от неговата малка крива свещ.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...