8.05.2014 г., 23:00  

Херувим

754 0 2

Един захвърлен ангел в парка спи,

сънувайки сценария на свойто детство.

С крила потръпвайки в рояк мухи

той стиска в шепа щедрото наследство.

 

Матрицата на вестника е негов дом,

а пейката – добрата му роднина,

чийто питомен Троянски кон

е негов град и остров, и родина.

 

Не искайте от него да брои лета,

да помни благодетел или съдник –

той има малко име Свобода

и вятърът е негов вечен спътник.

 

Но ако тайно с Бог понякога говори,

е вярващ, проницателен и вещ

и слиза нощем Господ огън да запали

от неговата малка крива свещ.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...