8.05.2014 г., 23:00  

Херувим

748 0 2

Един захвърлен ангел в парка спи,

сънувайки сценария на свойто детство.

С крила потръпвайки в рояк мухи

той стиска в шепа щедрото наследство.

 

Матрицата на вестника е негов дом,

а пейката – добрата му роднина,

чийто питомен Троянски кон

е негов град и остров, и родина.

 

Не искайте от него да брои лета,

да помни благодетел или съдник –

той има малко име Свобода

и вятърът е негов вечен спътник.

 

Но ако тайно с Бог понякога говори,

е вярващ, проницателен и вещ

и слиза нощем Господ огън да запали

от неговата малка крива свещ.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....