ххх

14 мая 2010 г., 00:46

Поэзия » Другая

481 0 1

Живеем в тихо отчаяние

с парализирани мечти.

Далечно Северно сияние

единствено насън блести.

Душите - сиво татуирани

от делника ни - луд артист,

оловно някак си гримирани

във цвят опушен аметист.

Желанията ни безкрили са,

удавени във самота.

И само в точица на ириса

проблясва цветна красота.

И ако можем да рискуваме,

да грабнем нейния възход,

то значи още съществуваме

напук на целия живот.