ххх

14 may 2010, 0:46

Poesía » Otra

443 0 1

Живеем в тихо отчаяние

с парализирани мечти.

Далечно Северно сияние

единствено насън блести.

Душите - сиво татуирани

от делника ни - луд артист,

оловно някак си гримирани

във цвят опушен аметист.

Желанията ни безкрили са,

удавени във самота.

И само в точица на ириса

проблясва цветна красота.

И ако можем да рискуваме,

да грабнем нейния възход,

то значи още съществуваме

напук на целия живот.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

LeChevalier (Тошко)

2010-06-11T13:38:12+03:00

Хареса ми мнимият парадокс в последната строфа, а също и картината с опушения скъпоценен камък във втората.