ххх
644
0
1
Живеем в тихо отчаяние
с парализирани мечти.
Далечно Северно сияние
единствено насън блести.
Душите - сиво татуирани
от делника ни - луд артист,
оловно някак си гримирани
във цвят опушен аметист.
Желанията ни безкрили са,
удавени във самота.
И само в точица на ириса
проблясва цветна красота.
И ако можем да рискуваме,
да грабнем нейния възход,
то значи още съществуваме
напук на целия живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
