ххх
647
0
1
Живеем в тихо отчаяние
с парализирани мечти.
Далечно Северно сияние
единствено насън блести.
Душите - сиво татуирани
от делника ни - луд артист,
оловно някак си гримирани
във цвят опушен аметист.
Желанията ни безкрили са,
удавени във самота.
И само в точица на ириса
проблясва цветна красота.
И ако можем да рискуваме,
да грабнем нейния възход,
то значи още съществуваме
напук на целия живот.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
