ххх

May 14, 2010, 12:46 AM

Poetry » Other

483 0 1

Живеем в тихо отчаяние

с парализирани мечти.

Далечно Северно сияние

единствено насън блести.

Душите - сиво татуирани

от делника ни - луд артист,

оловно някак си гримирани

във цвят опушен аметист.

Желанията ни безкрили са,

удавени във самота.

И само в точица на ириса

проблясва цветна красота.

И ако можем да рискуваме,

да грабнем нейния възход,

то значи още съществуваме

напук на целия живот.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

LeChevalier (Тошко)

2010-06-11T13:38:12+03:00

Хареса ми мнимият парадокс в последната строфа, а също и картината с опушения скъпоценен камък във втората.