ххх
Човек умира и какво, какво остава?
Смъртта прибира го така, съвсем безславно.
Остават снимки в стар албум, една пътека,
в която сам, без много шум, вървял човекът.
Когато някога и аз, безплътна сянка,
отлитна в сетния си час със звън камбанен
дано останат подир мен деца и внуци,
три стиха и любим рефрен - вълшебни звуци,
саденото от мен дърво и мойто куче.
Оставям своята любов - за всеки случай.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
