10 июн. 2010 г., 23:47

ххх 

  Поэзия » Другая
597 0 4

Човек умира и какво, какво остава?

Смъртта прибира го така, съвсем безславно.


Остават снимки в стар албум, една пътека,

в която сам, без много шум, вървял човекът.


Когато някога и аз, безплътна сянка,

отлитна в сетния си час със звън камбанен


дано останат подир мен деца и внуци,

три стиха и любим рефрен - вълшебни звуци,


саденото от мен дърво и мойто куче.

Оставям своята любов - за всеки случай. 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??