Човек умира и какво, какво остава?
Смъртта прибира го така, съвсем безславно.
Остават снимки в стар албум, една пътека,
в която сам, без много шум, вървял човекът.
Когато някога и аз, безплътна сянка,
отлитна в сетния си час със звън камбанен
дано останат подир мен деца и внуци,
три стиха и любим рефрен - вълшебни звуци,
саденото от мен дърво и мойто куче.
Оставям своята любов - за всеки случай.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
