10 апр. 2016 г., 00:52

ххх16.

3.5K 0 0

                                                                   На Емо

Пак ме чака студеното страшно легло.

То е кораб в самотна пустиня,

а сърцето - единствено старо гребло.

Няма как да изплувам от болката синя..

 

Търся мирис и знак...Две познати ръце...

Ужасена се зъби луната.

Вместо твоето (мое) любимо лице

безутешна кънти тишината.

 

Но съм глуха от страх, с разкривени черти.

Даже мога по вълчи да вия.

Много искам да знам, накъде тръгна ти

и защо си мълчиш...Викай! Ще те открия!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...