На Емо
Пак ме чака студеното страшно легло.
То е кораб в самотна пустиня,
а сърцето - единствено старо гребло.
Няма как да изплувам от болката синя..
Търся мирис и знак...Две познати ръце...
Ужасена се зъби луната.
Вместо твоето (мое) любимо лице
безутешна кънти тишината.
Но съм глуха от страх, с разкривени черти.
Даже мога по вълчи да вия.
Много искам да знам, накъде тръгна ти
и защо си мълчиш...Викай! Ще те открия!
© Нина Чилиянска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
