ххх45

6 нояб. 2016 г., 18:25

Поэзия » Другая

968 0 2

На Емо

Мъко моя, нося те навсякъде!

Мислите ми с тебе се сбогуват

в писъка на спомените – влакове,

дето все към Нищото пътуват.

Паяжини хвърляш във съня ми.

С чувствата ми яростно танцуваш.

Тропаш със безрадостни налъми

всеки ден. Безплътна съществуваш –

дебнеща, стоока и стоглава.

Мъко моя, хайде, прегърни ме!

Удави ме в черна незабрава,

дай ми твоето проклето име!

Знам, тогава, мъко моя хищна,

ще се сетя – моят мил ме чака.

И една от нас ще е излишна

и ще трябва да си иде с мрака.

djudjii (Жанет Велкова)

2016-11-07T11:02:20+02:00

Минавам през всички цифрички, Нин, и не смея да гъкна, защото боли...
Прегръщам те силно :*
ico1_all (Христо Паничаров)

2016-11-06T21:11:06+02:00

Да , мъката ти се усеща и струи като черен поток , но повярвай ми никой от нас никога не е излишен и не трябва да си ходи с мрака. Иначе стихотворението е прекрасно написано.