ххх45
На Емо
Мъко моя, нося те навсякъде!
Мислите ми с тебе се сбогуват
в писъка на спомените – влакове,
дето все към Нищото пътуват.
Паяжини хвърляш във съня ми.
С чувствата ми яростно танцуваш.
Тропаш със безрадостни налъми
всеки ден. Безплътна съществуваш –
дебнеща, стоока и стоглава.
Мъко моя, хайде, прегърни ме!
Удави ме в черна незабрава,
дай ми твоето проклето име!
Знам, тогава, мъко моя хищна,
ще се сетя – моят мил ме чака.
И една от нас ще е излишна
и ще трябва да си иде с мрака.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
