11 мая 2017 г., 23:22

ххх58

641 0 1

                                       На Емо

 

Защо предпочете ти нея пред мен

и тръгна внезапно в един зимен ден.

Стопи се парфюмът ти мъжки във здрача.

Смутена, сломена останах да плача.

Да, тя беше млада, усмихната, мила,

но хиляди нощи със теб съм делила,

била съм ти сянка, ти бил си ми зов.

Как лесно забрави за тая любов!

Не мога, не искам да го проумея,

какво тъй фатално намери у нея,

та щом тя ти махна от първия път,

последва я сляпо, забравил домът,

целувките, дните и думите наши

и тайните скрити в среднощните чаши.

Девойката млада с красиво лице

в юмрука си сви твойто нежно сърце.

За миг стана неин.Замина далече.

И само в съня си целувам те вече.

Хареса у нея навярно косата...

и тя го разбра... замахна с косата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докосваш„ Нина, толкова добре си изляла мъката в душата си!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...