8 дек. 2014 г., 17:31

Хибрид

761 0 0

В очите ú аз виждам светлина,
но сякаш е изкуствена и чужда
и както демоните на нощта,
така и тя греховност пак пробужда.
Грях е, че я има,
сама е тя, сама
на този свят битува,
но съзнава ли това?
Не! Изобщо не съзнава
своята първична драма!
Тя е ХИБРИД
на една безчовечност,
на една лековерност
на един злодей!
Хибрид не ще ги разбере тези неща,
сърцето и тупти, ала не чувства тя,
нейните болка, любов и скръб
са само един бъг
във нейната програма,
що емоции не включва, зная
тя е творение на дявола клет,
който живее във всеки човек.
Но не я виня,
не ще я лиша
от живота ú единствен!
Дори вярвам! Ще пребъде
в този свят неумит
от низките ни страсти,
защото е ХИБРИД!
                        21.09.2014г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дилян Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...