8.12.2014 г., 17:31 ч.

Хибрид 

  Поезия » Друга
412 0 0

В очите ú аз виждам светлина,
но сякаш е изкуствена и чужда
и както демоните на нощта,
така и тя греховност пак пробужда.
Грях е, че я има,
сама е тя, сама
на този свят битува,
но съзнава ли това?
Не! Изобщо не съзнава
своята първична драма!
Тя е ХИБРИД
на една безчовечност,
на една лековерност
на един злодей!
Хибрид не ще ги разбере тези неща,
сърцето и тупти, ала не чувства тя,
нейните болка, любов и скръб
са само един бъг
във нейната програма,
що емоции не включва, зная
тя е творение на дявола клет,
който живее във всеки човек.
Но не я виня,
не ще я лиша
от живота ú единствен!
Дори вярвам! Ще пребъде
в този свят неумит
от низките ни страсти,
защото е ХИБРИД!
                        21.09.2014г.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??