Dec 8, 2014, 5:31 PM

Хибрид

  Poetry » Other
753 0 0

В очите ú аз виждам светлина,
но сякаш е изкуствена и чужда
и както демоните на нощта,
така и тя греховност пак пробужда.
Грях е, че я има,
сама е тя, сама
на този свят битува,
но съзнава ли това?
Не! Изобщо не съзнава
своята първична драма!
Тя е ХИБРИД
на една безчовечност,
на една лековерност
на един злодей!
Хибрид не ще ги разбере тези неща,
сърцето и тупти, ала не чувства тя,
нейните болка, любов и скръб
са само един бъг
във нейната програма,
що емоции не включва, зная
тя е творение на дявола клет,
който живее във всеки човек.
Но не я виня,
не ще я лиша
от живота ú единствен!
Дори вярвам! Ще пребъде
в този свят неумит
от низките ни страсти,
защото е ХИБРИД!
                        21.09.2014г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...