Dec 8, 2014, 5:31 PM

Хибрид

  Poetry » Other
757 0 0

В очите ú аз виждам светлина,
но сякаш е изкуствена и чужда
и както демоните на нощта,
така и тя греховност пак пробужда.
Грях е, че я има,
сама е тя, сама
на този свят битува,
но съзнава ли това?
Не! Изобщо не съзнава
своята първична драма!
Тя е ХИБРИД
на една безчовечност,
на една лековерност
на един злодей!
Хибрид не ще ги разбере тези неща,
сърцето и тупти, ала не чувства тя,
нейните болка, любов и скръб
са само един бъг
във нейната програма,
що емоции не включва, зная
тя е творение на дявола клет,
който живее във всеки човек.
Но не я виня,
не ще я лиша
от живота ú единствен!
Дори вярвам! Ще пребъде
в този свят неумит
от низките ни страсти,
защото е ХИБРИД!
                        21.09.2014г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...