9 мар. 2010 г., 12:31

Хиляда пъти не един

1.5K 0 13

Колко думи изказахме

Колко чувства размазахме

Даже вече не броим

Хиляда пъти не един

Мъчим се да си простим

Щурците пеят в лятна нощ

Огласят с цялата си мощ

Ако можехме да разгадаем

Какво ли щяхме да узнаем

Защо щурците пеят неуморно

Защо звездите греят чудотворно

Колко пъти премълчахме

Колко пъти ний горяхме

В чужди и в свои клади

Слагахме душите млади

Каква е тайната на любовта

Дали е скрита в песента

Щуреца дето нощем свири

Или в бялата луна

Която бяга по баири

Дали ще можем да простим

Хиляда пъти не един 

И никога да не броим

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ПОЗДРАВИ ,ЦВЕТИ, МАЛЧО,БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!!!ЩЕ СЕ ПОВТОРЯ -ЛЮБОВ,ПРОШКА ЗДРАВЕ!!!
  • Aко можехме да прощаваме и да не търсим вината в това кой какво направил, че защо. Да влагаме повече любов до къде ли щяхме да стигнем . Поздрави драги ми Любомир
  • Незнам просто какво да кажа...все същото,но поне истина и от сърце-много красиво и смислено написано!!!От хилядата пъти не един, а ЕДИНСТВЕН!Поздрави!!!
  • Любов за вас,БОРКО,СЕЛВЕР,АНГЕЛ,НЕЛИЧКА,ТОНИ.ПРОШКАТА ЛЕКУВА....ВСИЧКИ ГО ЗНАЕМ, Е НЯКОЙ НЕ ГО ПРИЕМАТ НО ЩЕ СЕ НАУЧИМ .ТОПЛИНКА ПРИЯТЕЛИ!!!
  • От няколко дни не бях чела нищо тук, прочетох ги със задна дата и всички ми харесаха!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...